Българинът дава 30% от средствата си за храна и едва 3% за дрехи

Българинът дава 30% от средствата си за храна и едва 3% за дрехи

България е член на Европейския съюз и ежегодно се правят изследвания за това какви разходи правят домакинствата на страните-членки. Основно данните се добиват чрез попълване на анкети, както и чрез методите наблюдение и интервю. С помощта на събраната база данни се правят заключения за това какви продукти предпочитат да закупуват хората от дадена страна и какъв процент отделят за храна, дрехи, транспорт, пътувания, сметки. 

Интересно е, че въпреки че сме част от Обединена Европа и 28-те страни членки се опитваме да създадем едно хомогенно и икономически прогресивно общество, има осезаеми разлики в начина на харчене на парите, както и в народоспихологията на хората от дадена страна-членка. Като човек, живеещ в Република България, ще поставя основен акцент върху резултатите, открити за нашата страна. 

Много интересно е, че родината ни присъства обикновено в полярните места от класациите. В резултатите за похарчени пари за дрехи и обувки България стои на опашката, т.е. българското общество дава много малко пари за подобни неща – едва 3% от получените доходи, въпреки че българинът се слави като спретнат, чист човек със стилна модна визия. Може би това се дължи на два факта. Първо българите предпочитат да пазаруват на промоция и поради тази причина харчат по-малко пари. Второ, много хора обичат да обогатяват гардероба си с нови дрехи по време на своите пътувания  в чужбина, поради което се купуват дрехи и обувки от чуждестранни марки и дадените средства не влизат в обръщение в българската икономика. 

Друг забележителен факт е, че България е на челни позиции що се отнася до похарчени пари за храна. Българинът дава минимум 30% от получените средства за месеца за храни и безалкохолни напитки. Тази полярност – да бъде на едно от последните места по похарчени пари за дрехи и на едно от първите по похарчени пари за храна е интересна и показва българската народопсихология, т.е. българинът винаги гледа да подсигури трапезата си и едва след това мисли за визията и гардероба си. Но дали това твърдение е вярно? Вие как мислите? Дали всъщност харченето на повече пари за храна не е израз на бедността, в която живее българският народ?