„Festina lente!“ – Бързай бавно!

„Festina lente!“ – Бързай бавно!

България е страна-членка на ЕС от 12 години. Все още валутата ни е лев, но се работи по въпроса България да стане част от Единния валутен съюз – еврото. Според последни данни това може да се случи в средата на 2022 година, т.е. след приблизително 3 години. 

Въпросът тук е дали е добре за България да се отказва от собствената си валута и да преминава към еврото, което е двойно по-скъпо от лева? Говори се, че нямало да се отрази икономически на страната ни смяната на валутата, но дали това в действителност е така? Дали стоки, които сега струват 10 лева, тогава директно ще станат 10 евро, или ще бъдат намалени два пъти, както е редно и да бъдат 5 евро? Това са страхове на обикновения български данъкоплатец, който се интересува от това стоките да не повишават своите цени и да може най-простичко икономически да „върже двата края“. 

Но ако въвеждането на новата валута доведе до негативни последици за икономическото благосъстояние на обикновения българин, тогава защо страната ни се стреми към отказ от националната валута? Интересен факт е, че страни като Чехия и Полша, които са част от ЕС преди нас и имат много по-завидни икономически показатели, не са приели все още еврото и използват националните си валути. Да, европейските ценности за толерантност и хуманност са висши идеали и е чест, че България е част от ЕС, но реално бързането за промяна на валутата едва ли ще доведе до удовлетворение на обикновената маса от хора. 

А вие какво мислите? Подкрепяте ли смяната на българския лев с еврото? Реално нашата валута е стабилна сега и е два пъти по-ниска по стойност спрямо еврото. И без това България е „на опашката“ на ЕС по икономически показатели. Едва ли има реален смисъл българското население да бъде въведено в допълнителен икономически шок? Най-добре е да се действа по-спокойно и по-бавно. Колко мъдро звучи латинската сентенция „Festina lente!“ („Бързай бавно!“) – девизът на Август Цезар. Все пак, Римската империя е била империя векове наред. Добре е понякога да се вслушаме в сентенциите, които хората в древността са използвали и са постигали успех.