Икономическа елегия на българския гражданин

Икономическа елегия на българския гражданин

Привидно заплатите растат, но дефакто живеем във време, в което е много трудно човек да създаде и да поддържа едно семейство. Постепенното увеличение на сметките за вода, ток, парно, както и повишението на цените на газта и бензина, се оказват негативни предпоставки за нормалното просъществуване на едно домакинство. 

Според последни данни е необходимо в едно семейство с две деца да има минимум 2442 лева месечен приход, за да живее то нормално, да може да се плащат месечните сметки, да се покриват разходите за храна, дрехи и транспорт, без да говорим за някакви прояви на лукс като например скъпи екскурзии, ходене на СПА и др. Това означава, че средно един родител (приемайки съвсем логично, че децата не работят) е необходимо да получава поне 1221 лева, за да има завидно добър стандарт на живот. Това обаче, в рамките на нашата родина, не е много често срещано явление. 

Около 30% от домакинствата получават минималната работна заплата, което води до живот в бедност и големи финансови трудности при покриване на сметките, както и разходите за храна, облекло и транспорт. Приблизително 2 милиона и 12 хиляди души живеят в домакинства, където всеки получава минималната работна заплата. В същото време 43% от хората са в семейства, където едното лице работи на минимална работна заплата и надеждите за финансов просперитет се крепят на другия човек, чиято заплата е по-висока. 

Особено тревожна е финансовата ситуация за пенсионерите, където минималната пенсия е 207 лева. Тези пари са абсолютно недостатъчни за покриването на месечните сметки, а да не говорим, че не остават финансови средства за храна. Закупуването на нови дрехи и обувки звучи направо утопично. Пенсионерите в България са обречени на тотален геноцид. Бедността е като неизлечима болест, която идва стремглаво в живота и остава до последния миг на съществуването на възрастните хора.

Тъжно е да живееш в страна, която е по-скоро мащеха, отколкото родина. Тъжно е да гледаш горестните сълзи на възрастните си родители и да не можеш да направиш почти нищо, за да им помогнеш, тъй като и ти си във финансовия капан на бедността. А бедността – тя е като чумата. Спасение от нея няма. Да, минорно е да се мисли така, но какво можем да направим, за да спасим от тази болест, наречена бедност нашите родители?!