Протестите на медицинските сестри или елегия, която едва ли ще се превърне в ода?

Протестите на медицинските сестри или елегия, която едва ли ще се превърне в ода?

Драматична е икономическата ситуация в България! Членове сме на Европейския съюз, имаме определено повишаване на стандарта, но реално българският лев е изгубил своята стойност в сравнение с предходното десетилетие. Парите са се обезценили. България страда от невидима и привидно лека инфлация. 

В медийното пространство се представи протестът на медицинските сестри и данни, че техните заплати варират от порядъка на 600-700 лева. От януари 2019 г. минималната работна заплата официално е 560 лева. Това какво означава? Нима един човек без квалификация, който не е влагал усилия да учи, не е инвестирал в образованието, има само 50-150 лева разлика в заплатата? Не, определено икономическите сюжети и политики в България са пословични или може би сценаристът, написал този икономически разказ, е имал негативни преживявания и е решил да накаже своите актьори. Но нека да спрем с метафорите! Фактите са ясни – хората, които се грижат за нашето здраве и упражняват най-хуманната професия, асистентите на лекарите, са икономически низвергнати. Питам се в какво общество живеем след като интелигенцията не може да покрива основните си разходи. 

При наличие на заплата от 600 лева и месечни такси от порядъка на 300 лева, на една медицинска сестра ѝ остават едва 300 лева за храна и всевъзможни разходи от лично естество или това, разпределено в дни, е по 10 лева ежедневно. Ако тази медицинска сестра има дете или няколко деца, по какъв начин ще ги издържа тя? Да, надеждата остава в заплатата на мъжа, но какъв е този чудовищен икономически сценарий, в който полагащи ежедневен труд хора са потиснати и принизени, със смачкано самочувствие, защото не могат да се почувстват финансово независими?

Медицинските сестри – хората, които ни оказват помощ, когато сме зле, протестират! Те се нуждаят от нашата морална, духовна, но и физическа подкрепа. Медицинските сестри имат нужда да не се чувстват като отритнати гаврошовци, бродещи на площада с едничката надежда поне накрая да превърнат минорната елегия на своето ежедневие в мажорна ода, но какво ще стане, само бъдещето ще покаже. Разбира се, обещание за слънчево бъдеще има, високопарни слова се произнасят... но резултатите засега са само хипотетични.